О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Добрич,  02.11.2010год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело №462 от 2010г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60, ал.5 от АПК.

Образувано е по подадена жалба от “Редианс” ООД представлявано от Ж.Ц.Д. и Н.П.П. с ЕИК ******** и от В.Г.М. ***, чрез адв.К.Д. срещу заповед №ДК-09-СИР-02/29.06.2010 год. на Началника на РДНСК Североизточен район. С жалбата се иска отмяна оспорения акт относно допуснатото предварително изпълнение като се сочат доводи за неправилност на извода на административния орган за наличие на незаконен строеж и за необоснованост на заповедта, в която се сочи, че се издава с цел осигуряване живота и здравето на гражданите. Изтъква се, че липсват предпоставки за постановяване на предварително изпълнение, както и че с изпълнението на оспорената заповед ще бъде нанесена значителна и трудно поправима вреда на жалбоподателите, поставяйки ги в крайно неизгодно положение, относно неизпълнение на договорните задължения, макар и имащи облигационен характер с представители на туроператорски фирми и други контрагенти и влечащи санкционни последици за жалбоподателя.

В допълнителна молба от 23.07.2010 год. във връзка с разпореждане на съда за уточнение на петитума на жалбата, жалбоподателите правят искане да се спре допуснатото по силата на обжалваната заповед предварително изпълнение и да се отмени заповедта. Отново се излагат аргументи, че дружеството ще понесе значителни и трудно поправими имуществени вреди вследствие неизпълнение от негова страна на сключени договори за наем с Община Балчик и туроператорски фирми, ще бъде поставено в състояние на неплатежоспособност и респ. ще увреди интересите на своите кредитори, между които е и Община Балчик. Жалбоподателите считат, че интересът им от отмяна на предварителното изпълнение е еквивалентен по тежест на интереса да се осигури живота и здравето на гражданите.

С определение №12183 от 19.10.2010г., постановено от Върховния административен съд по АД №12803/2010г. е отменено определение №229/10.08.2010г. на АС-Добрич по АД №462/2010г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като са дадени указания оспорената заповед да се разглежда като издадена в хипотезата на чл.62, ал.1 от АПК във вр. с чл.224, ал.7 от ЗУТ и представляваща решение за допълване на заповед №ДК-09-СИР-01/04.06.2010г.

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Със Заповед №ДК-09-СИР-01/04.06.2010г., издадена на основание чл.224, ал.7 от ЗУТ, началникът на РДНСК-Североизточен район е постановил спиране на изпълнението на незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж “Стоманена конструкция за тераса”, находящ се в гр. Балчик до алея “Дамба” и до кей за рибарски лодки с извършител В.Г.М., наредил е в 3-дневен срок след влизане в сила на заповедта извършителят на строежа да вземе мерки за освобождаване на строителната площадка от хора, строителна механизация, пожаро и взриво опасни материали и е забранил достъпа до строежа, считано от 3-тия ден след изпълнение на разпореденото спиране на строежа. Процесната заповед е оспорена и е предмет на АД №424/2010г. по описа на АС Добрич, което дело е висящо към настоящия момент. Заповедта, с която е наредено спиране и забрана на достъпа на строежа, обаче не е по чл.224, ал.1 от ЗУТ, а е издадена на основание чл.224, ал.7 от с.з., от което следва, че жалбата срещу заповедта спира изпълнението й, т.е. въпросната заповед не е измежду заповедите, посочени в чл.217, ал.1 от ЗУТ, чието обжалване не спира изпълнението им.

С оглед установеното при извършената на 18.06.2010г. проверка от служители на Сектор Добрич при РДНСК Североизточен район завършване на строежа и използването му като бар с приблизително седящи брой места за посетители 80 и предвид липсата на гаранции, че извършеното незаконно строителство отговаря на съществените изисквания към строежите по чл.169, ал.1 от ЗУТ, респ. липсата на гаранции, че са осигурени живота и здравето на гражданите от Началника на РДНСК Североизточен район е издадена Заповед №ДК-09-СИР-02/29.06.2010год., която е и предмет на настоящото дело. С процесната заповед на основание чл.60, ал.2 от АПК и във връзка със Заповед №ДК-09-СИР-01/04.06.2010г., издадена на основание чл.224, ал.7 от ЗУТ, е наредено на възложителя на строежа - “Редианс”ООД, гр. Варна до 06.07.2010 год. да вземе мерки за опразване на обекта от пожаро- и взривоопасни материали и развалящи се продукти, наредено е на “Е.ОН България мрежи”АД, гр.Варна и на “ВИК”ЕООД, гр.Добрич в срок до 08.07.2010 год. да прекъснат захранването на строежа съответно с електроенергия и вода, и в срок до 09.07.2010год. да бъдат поставени сигнални ленти, носещи удостоверителните знаци на ДНСК като се забранява достъпа до строежа.

Оспорената по настоящото дело заповед по своята същност представлява допълнение на заповедта за спиране изпълнението на незаконния строеж, което допълнение се изразява в разпореждане за предварителното изпълнение на заповедта по чл.224, ал.7 от ЗУТ, т.е. с нея не се отстраняват допуснати по същество на спора непълноти в акта, а допълване с разпореждане по изпълнението на акта. Този извод се обосновава от съдържанието на конкретно разпореждане за предварително изпълнение на заповедта за спиране, което се състои в определяне на срок за опразване на обекта, за прекъсване на захранването на строежа с електроенергия и вода, както и в наредената забрана на достъпа до незаконния строеж. Именно посочването на срокове, които органът не обвързва с влизането в сила на заповедта за спиране на строежа по чл.224, ал.7 от ЗУТ сочат на извода, че с оспорената заповед е допуснато единствено предварително изпълнение на заповедта за спиране на строителството. Освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механизация, спирането на захранването на обекта с електроенергия и вода, както и забраната на достъпа на строежа, дори да са част от основната заповед за спиране на строителството, представляват разпореждания по изпълнението на административния акт за спиране на строителството или за премахване на строежа. Освен това следва да се посочи, че и в основната заповед №ДК-09-СИР-01/04.06.2010г. е разпоредена забрана на достъпа до строежа, но тази забрана е обвързана и е в зависимост от влизането в сила на заповедта за спиране изпълнението на незаконния строеж.

Закона за устройство на територията не сочи основанията за допускане на предварително изпълнение на административния акт – заповед за спиране на незаконен строеж, поради което по аргумент на чл.228 от ЗУТ следва да намери приложение нормата на чл.60 от АПК. Предвид изложеното административният орган правилно е посочил основанието за постановяване на предварителното изпълнение на заповедта за спиране извършването на незаконното строителство. Съдът намира, че изследването на факта дали спряно строителство е строеж или е поставяем обект следва да е предмет на производството по оспорване на Заповед №ДК-09-СИР-01/04.06.2010г., което както по-горе се посочи е висящо към настоящия момент. В този смисъл не следва да се обсъждат представените от жалбоподателите разрешение за поставяне и проекти. Още повече, че във връзка с допускането на предварителното изпълнение,  началникът на РДНСК е взел предвид разрешението за поставяне и представените проекти, но отново е обосновал извод, че в случая става въпрос за строеж, а не за преместваем обект.

В рамките на настоящото производство по оспорване разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за спиране на строителството, следва да се установи налице ли са предпоставките по чл.60, ал. от АПК, и в частност налице ли е основанието за постановяване на предварителното изпълнение на акта, посочено от административния орган, а именно за да се осигури живота и здравето на гражданите. С оглед така очертаните релевантни обстоятелства, съдът намира за установено следното:

В случая става въпрос за констатиран от органите на ДНСК незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, т.е. извършван без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Процесният строеж представлява “Стоманена конструкция-тераса”,  и е ситуиран в гр.Балчик до алея Дамба и кей за рибарски лодки, като е предназначен да се ползва, експлоатира като бар, което обстоятелство не се отрича от жалбоподателите, напротив изрично се заявява, че процесният бар следва да се ползва като тераса към съществуващ търговски обект “Микадо”.

Обстоятелството, че за строежа не са одобрени проекти и не е издадено разрешение за строеж, обосновават извод за липса на гаранции, че строежът е изпълнен в съответствие със съществените изисквания на нормативните актове за посочените в чл.169, ал.1 от ЗУТ показатели- носимоспособност, опазване на здравето и живота на хората, безопасна експлоатация и др. Предвид предназначението на строежа, предполагащо достъп на хора, следва за обекта да са осигурени по предвидения в ЗУТ ред гаранции, че строежът е проектиран, изпълнен и се поддържа в съответствие с изискванията към строежите, което обезпечава сигурността както на самата постройка, така и на ползвателите и посетителите. Именно по тези съображения законодателят е регламентирал, че следва по отношение на всеки изготвен проект за строеж да бъде извършена оценка за съответствието му със съществените изисквания към строежите, която оценка следва да е в обхвата, посочен в чл.142, ал.5 от ЗУТ, както и че процесът на строителството следва да е съобразен с определени правила, което се удостоверява с актовете и протоколите, съставени по време на строителството. Освен това законодателят изисква преди строежът да бъде въведен в експлоатация да се удостовери по съответния ред отново съответствието на строежа със строителните правила и нормативи, респ. със изискванията към строежите. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая не са налице доказателства /които законът изрично визира!/ за удостоверяване на безопасността на строежа, т.е. липсват доказателства за наличие на гаранции, че е осигурено опазването на здравето и живота на хората. Следва да се посочи, че освен изложено съдът взе предвид и обстоятелството, че пространството под нивото на терасата-бар се ползва за Детски яхт клуб, което също сочи на крещяща необходимост от доказателства, от гаранции, че изпълнението на строежа е в съответствие с нормативните изискванията, респ. че е осигурена безопасността при експлоатация.

В производството по обжалване на волеизявление по чл.60, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение тежестта да се докаже наличието на основанията за допускането му е на административния орган. В конкретния казус съдът намира, че обосновано контролният орган е постановил предварително изпълнение в случая с цел да осигури живота и здравето на гражданите, като подробно е мотивирал необходимостта от предварително изпълнение на заповедта за спиране на строителството. Допуснатато предварително изпълнение е постановено служебно от контролния орган на едно от основанията, изрично посочени от законодателя. Липсват доказателства, които да сочат на особено важен интерес за жалбоподателите, противопоставим на защитените такава на държавата и обществото с допуснатото предварително изпълнение на акта. Твърдяните от жалбоподателите значителни и труднопоправими вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта, не обосноват извод, че животът и здравето на клиентите на този бар са с по-малка значимост в сравнение с финансовите загуби на жалбоподателите. Никакви материални загуби не могат да се съпоставят с интереса на държавата, посредством своите органи /в случая ДНСК/, да осигури защитата на живота и здравето на гражданите. Възможността да бъдат увредени здравето и живота на неопределен кръг от хора, вследствие евентуална недостатъчна носимоспособност на терасата, евентуална нейна недостатъчна пожарна обезопасеност, следва приоритетно да бъде елиминирана дори за сметка на интереси на жалбоподателите. В този смисъл не е и налице основание за спиране от съда на допуснато предварително изпълнение на акта до окончателното решаване на жалбата срещу разпореждането за допускане на предварителното изпълнение.

По изложените съображения съдът следва да отхвърли искането за отмяна на допуснатото със Заповед №ДК-09-СИР-02/29.06.2010 год. на Началника на РДНСК Североизточен район, предварително изпълнение на заповедта за спиране на строителството.

Така мотивиран и на основание чл.60, ал.5 от АПК, субсидиарно приложим съгласно чл.228 от ЗУТ, и във връзка с чл.224, ал.7 от ЗУТ, Административен съд - Добрич

     

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Редианс” ООД представлявано от Ж.Ц.Д. и Н.П.П. с ЕИК ******** и жалбата на В.Г.М. *** срещу Заповед №ДК-09-СИР-02/29.06.2010год. на Началника на РДНСК Североизточен район.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: