П Р О Т О К О Л

гр.Добрич, 13.10.2020 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                                                                                

При участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА, сложи за разглеждане, докладваното от председателя,  Адм. дело 475, по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – М.С.А., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.Й., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА – ДИРЕКТОРЪТ НА РД“АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“- РУСЕ, редовно призован, не се представлява.

 по хода на делото

АДВ.Й. : Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за даване ход на делото, поради което 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.146 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК докладва, че производството по делото е образувано по жалба на М.С.А. от гр.Ген.Тошево срещу ЗПАМ №РД-14-1739 от 03.08.2020г. издадена от Венцислав Шахънов, директор на РД ”Автомобилна администрация” Русе, с която на основание чл.107 ал.1, във с вр.                   с чл.106а, ал.1, т.1, б“а“, т.4, б.“б“, ал.2, т.1 и т.3 и ал.7 от Закона за автомобилните превози е приложена ЗПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство с рег.№ТХ 5442 АМ, собственост на трето лице, Любен Ивайлов Ангелов, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с регистрационен номер №ТХ 5442 АМ и отнемане на свидетелството за регистрация на превозното средство. Наложена е и мярката  - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от  1 година. Същото е иззето.

Жалбоподателят не е съгласен със заповедта за прилагане на ПАМ. Счита, че е постановена в нарушение на материалния закон, като в жалбата се твърди, че водачът не е извършвал обществен превоз на пътници, не е имал никаква уговорка с хората, които са пътували с него да заплащат за пътя, освен цената на горивото,  които за пътуването   от гр.Генерал Тошево до гр.Кил, Германия са около 350 евро за 2400 километра.

Моли заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна. Не прави доказателствени искания.

С определение от 17.09.2020г., по адм.дело №478/2020г. по описа на АдмС- Русе делото е пратено по правилата за местна подсъдност на АдмС-Добрич.

СЪДЪТ докладва, че с разпореждането за насрочване на делото е изискана административната преписка и на страните  е указана  доказателствената тежест.

Съдът докладва, че административната преписка е представена на 06.10.2020г. заедно с писмен отговор, в който е изразено становище по съществото на спора.

АДВ.Й.: Поддържаме жалбата, така както е депозирана. Имаме доказателствено  искане за разпит на един свидетел, който водим в днешно съдебно заседание. Запознати сме с преписката, да се приеме. Видно от представените доказателства  и входираната жалба считам, че жалбата е подадена в срок. В становището на ответника е записано, че крайния срок е 27.08.2020г., а жалбата подадена на 21.08.2020г.

СЪДЪТ, по доказателствата,

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА писмените доказателства по делото :  ЗППАМ № РД-14-1739/03.08.2020 г., АУАН № 276823/31.07.2020 г.;

ПРИЕМА писмените доказателства представени от ответника, представляващи административната преписка : Заповед № РД-01 -43/23.01.2020 г., ЗППАМ № РД-14-1739/03.08.2020 г. , АУАН № 276823/31.07.2020 г.,  Известие за доставяне за връчване на ЗППАМ Свидетелство за регистрация на МПС № 010784862, 3 броя саморъчни обяснения, 2бр. справки за МПС по per. номер и по рама номер от информационна система „Лицензи" на ИА „АА", от която е видно, че МПС не е включено в списък към лиценз , копия на лични документи на пътниците;

ПРИЕМА доказателствата, съдържащи се в адм.дело № 478/2020г.  по описа на АдмС-Русе.

СЪДЪТ счита, че искането за разпит на един свидетел е допустимо, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА на основание чл.171, ал.2 от АПК до разпит водения от жалбоподателя свидетел – Ерхан Наим Сюлеман.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля, като му напомни отговорността на чл.290 от НК.

СВИД.Е.Н.С.– ЕГН**********, с постоянен адрес ***, български гражданин, неосъждан, работя като техник в гр.Добрич на свободна практика.

Запознат съм с наказателната отговорност за даване на неверни данни.

ВЪПРОС НА СЪДА – Познавате ли М.С.А. от гр.Ген.Тошево?

СВИД.С.: Познаваме се, като познати. Зная за какво съм тук.

АДВ. Й. : Разкажете какво знаете във връзка с пътуването на М.С.А. до Германия и на какво сте бил свидетел и очевидец?

СВИД.С.: Исках да изпратя една пратка на едни мои роднини в Германия и бях го питал един ден дали ще пътува, и той каза, че не знае. Един ден ми се обади и каза, че има път към Германия. Попитах го дали ще стане да изпратя една пратка. Той каза „да, ще стане“ и това беше.

АДВ.Й. : Вие платихте ли му за тази пратка?

СВИД.С.: Не. И стотинка не съм му дал.

АДВ.Й. : Бяхте ли очевидец при качване на пътниците? Някакви уговорки за плащания правеше ли с тях?

СВИД.С.: Никакво плащания не видях, всички там бяха негови роднини.

АДВ.Й. :  М. къде живее в момента?

СВИД.С.:  Знам,  че живее в Генерал Тошево. Не мога да кажа къде е сега, дали е в България или Германия. Лично не се познаваме много добре.

АДВ. Й. : Вие казахте, че пратката Ви се е върнала? Защо се е върнала?

СВИД.С.: Мисля, че са го спрели и са му взели книжката,  талоните на колата, номерата. Каза – връщам ти я.

АДВ. Й. : Хората, които пътуваха с него, той познаваше ли ги, т.е. Вие присъствали ли сте  на заплащане от страна на пътниците?

СВИД.С.: Доста добре си приказваха на „ти“, значи се познават много добре. Не съм присъствал за заплащане на пътниците.

АДВ.Й. : Нямам повече въпроси.

ВЪПРОС НА СЪДА – Тази пратка, която сте предали, по кое време на годината беше ? Къде стана предаването?

СВИД.С.: Тази година лятото. Той преминаваше през Добрич околовръстното срещнахме се на една бензиностанция и аз предадох пратката. Тогава видях, че в микробуса има пътници.

СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата, поради изчерпване на въпросите към него.

 

АДВ.Й. : Всички, които са пътували са трайно установени да живеят в Германия и не могат да бъдат разпитани, тъй като се притесняват да се приберат, предвид обстановката и няма как да бъдат разпитани като свидетели. По преписката има приложени обяснения, които те са записали, че са платили цена в размер на 30 евро, която не е цената за превоз до Германия, а е много по-висока.

Доколкото ми е известно една част от пътуващите са били деца и на тях не са свалили обяснения.

СЪДЪТ счете делото за попълнено с доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.Й. : Поддържам жалбата, така както е предявена. В нея подробно са описани фактите и обстоятелствата. Относно съставения акт не мога да коментирам, защото актът, който му е връчен е с неясно съдържание, и в не мога да коментирам дали са упоменати нормите, които са нарушени, описани в заповедта.  Считам, че в оспорената заповед не са налице материално правни предпоставки за прилагане на този принудителна мярка от Закона за автомобилните превози, от което следва, че обжалваната заповед  е незаконосъобразна.  Не считам, че органът е събрал достатъчно доказателства, от които да става ясно по категоричен начин, че доверителят ми действително е извършвал превоз на пътници срещу заплащане, напротив, както е описано в жалбата, така е и в обясненията. Почти всички са били близки по някаква роднинска линия. В микробуса са пътували деца, като едното от децата е имало декларация, с която е бил упълномощен именно доверителят ми същото да премине граница, което още веднъж доказва, че няма как някой да довери детето си в ръцете на някого, който не му е близък роднина. Пътуващите са пътували  с уговорката, че доверителят ми живее и работи в Германия и всичките са от гр.Ген.Тошево и са се уговорили, и са го помолили да пътуват с него, тъй като се е налагало да се приберат в Германия, където живеят и работят. Уговорката е била само да си разделят единствен горивото. Видно от обясненията същите са казали, че са платили 30 евро. Доколкото на мен ми е известно цената на такъв вид услуга за превоз на пътници до Германия е в порядъка но 100-150 евро, което е съвсем различно от цената, която те са заплатили, а именно те са си разделили единствено и само горивото.

Считам, че наложената принудителната административна мярка за да се приложи състава на административно нарушение, именно да има извършване на превоз на пътници срещу заплащане, за да бъде тази мярка приложена. В конкретния случай няма такива доказателства, с оглед на което считам, че следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, като алтернативно искане, ако съда счете, че има доказателства за прилагане на тази заповед, то моля срокът,  за който е наложена мярката да бъде минималния предвиждащ закона, и моля да бъдат присъдени направените разноски по делото.

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 14.10.2020г. 

ДЕЛОТО приключи в 11.20 часа.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                              СЕКРЕТАР :