П Р О Т О К О Л

 

гр.Добрич, 26.10.2020 година.

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание, на двадесет и шести октомври, две хиляди и двадесета  година, І състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

    При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА сложи за разглеждане АДМ. ДЕЛО № 288 по описа за 2020 година, докладвано от председателя.

               На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

 

           ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ –  „***“ ЕООД ЧРЕЗ ПРЕДСТАВЛЯВАЩ Н.И.С.Д. – редовно уведомен чрез процесуалния си представител от предходно съдебно заседание, не се явява управителят, представлява се от АДВ. С., редовно упълномощен от преди.

           ОТВЕТНИКЪТ – ДИРЕКТОР ТП НА НОИ ДОБРИЧ – редовно уведомен чрез процесуалния си представител от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от ЮРИСК. Ц., редовно упълномощена от преди.

   ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА:

   С.А.О., М.М.М., С.М.О. – редовно уведомени от предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител, явяват се лично и с АДВ. В., редовно упълномощена от преди.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

              АДВ. С. - Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Ц. – Да се даде ход на делото.

АДВ. В. – Да се даде ход на делото.

  СЪДЪТ,

  О П Р Е Д Е Л И:

  ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

  СЪДЪТ, докладва: В предходно съдебно заседание делото е отложено за събиране на доказателства, като е задължена РЗИ-Добрич да представи доказателства за уведомяването на жалбоподателя „***“ ЕООД за издаденото Решение на ТЕЛК, изпратено с писмо изх. № 0293/24.02.20 г., следвало е да бъде приложено АД 65/19 г. по описа на АдмС-Добрич. Дадена е възможност на ответника да представи Решение на ТЕЛК за приемане на злополуката за трудова с отбелязване върху същото за влизането му в сила, допуснати са съответно до разпит свидетели.

АДВ. С. – Водим свидетелите.

СЪДЪТ – От канцеларията на съда е приложено АД 65/19 г.

От РЗИ-Добрич с вх. № 2174/14.09.20 г. е изпратено писмо, с което се уведомява съдът, че се представя заверено копие на обратна разписка, с която е уведомен работодателят – „***“ ЕООД, с. Зърнево за издаденото Решение на ТЕЛК с № 0551/14.02.20 г. за лицето М.О.. На обратната разписка е отразено, че Решението е връчено на лице на име ***на 27.02.20 г., без да е отбелязано качеството на лицето, получило съобщението.

Във връзка с това и с оглед липсата на повече данни за конкретното лице, на което е връчено Решението, съдът е събрал допълнително доказателства, като е налице изрично изявление от страна на жалбоподателя, че лицето е ***не работи в „***“ ЕООД и никога не е заемало длъжност в дружеството. С него няма сключване на трудови договори. Изпратено е писмо до началника на пощенска станция с. Зърнево, общ. Тервел относно качеството на лицето, което е получило съответното известие с отразен номер върху него.

От страна на Български пощи в с. Зърнево е посочено, че ***е на длъжност „отговорник арендни договори“ в „***“ ЕООД и на това основание е получил съобщението за издаденото Решение за ТЕЛК. След запознаване с отговора на Пощенска станция с. Зърнево е постъпила молба от страна на „***“ ЕООД, с която отново заявява, че такова лице в дружеството никога не е работило. В тази връзка, съдът е изискал актуално състояние на трудовите договори от ТД НА НАП ВАРНА, офис Добрич. Беше представена такава. От справката се установява, че такова лице ***към посочената дата 27.02.20 г., на която е връчено Решението на ТЕЛК, в „***“ ЕООД не е работело.    

   АДВ. С. - Да се приемат.

   ЮРИСК. Ц. - Да се приемат

АДВ. В. – Да се приемат.

ЮРИСК. Ц. – Имахме възможност да представим с щемпел „влязло в сила“ Експертно решение, моля да го приемете така, както е по административната преписка.

АДВ. С. – Да се приеме. Ще го оспорим по същество.

СЪДЪТ ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото:АД 65/19 г. по описа на АдмС-Добрич, писмо вх. № 2174/14.09.20 г.,известие за доставяне,молба от „***“ ЕООД с вх. № 2243/18.09.20 г.,справка на лицето с вх. № 2382/2.10.20 г.,молба вх. № 2486/12.10.20 г.,справка за актуално състояние на трудови договори,писмо вх. № 2601/22.10.20 г., експертно решение на телк 0551/14.02.20 г.

 СЪДЪТ ЗАПИТВА страните за други искания преди разпита на свидетелите.

АДВ. С. – Нямам искания.

ЮРИСК. Ц. – Нямам искания.

АДВ. В. – С оглед практиката, дали е работило в „***“ ЕООД, както и служебната бележка от кметството, аз ще моля тези две лица да бъдат призовани, защото това лице може да е било на граждански договор. Кметският наместник пише в справката, че той отговорял за рентите. Ние не знаем какво е било фактическото положение в качеството на какъв той е получил този документ. Така че аз считам, че техните показания биха удостоверили фактите, които са в кориците на делото. Кметският наместник, който е издал тази служебна бележка и лицето, което е получило решението, в качеството на какъв е приел. Щом кметският наместник пише това. Аз смятам, че нашето искане е относимо и би се изяснила  фактическа обстановка около получаването на това решение, респективно в качеството си на какъв го е получил. И дали тази бележка, която е издадена от кметския наместник, че той отговарял за рентите в „***“ ЕООД, е действително така. Защото ние виждаме в справката, че той не е работил в „***“ ЕООД. Кое е вярно, това което е написал кметът или от справката. Може лицето да е по граждански договор, може да е бил по някакъв техен си неформален договор, не зная, не мога да кажа, това може да каже лицето, което е получило документа, респективно кметският наместник, който го е написал. 

АДВ. С. – Ще възразя срещу това искане. Основното ми възражение е следното: Не всяко лице може да получи документа от името на „***“ ЕООД. Няколко са категориите лица, единият трябва да е законен представил и трябва да е вписан под някаква форма в ТР. Другата форма  е, може всеки работник да получи. Тук установяваме, че лицето не е такъв работник. Ако лицето е било на граждански договор и той е получил от името на „***“ ЕООД, това не е редовно връчване, в този смисъл дори да се установи със свидетелски показания, то няма да спомогне за процеса.

ЮРИСК. Ц. – Моля да уважите искането на процесуалния представител на заинтересованата страна, тъй като считам, че действително е от основно значение да се изясни качеството на лицето и в какво качество именно е получил това Експертно решение на ТЕЛК. Освен това считам, че така или иначе Експертното решение на ТЕЛК е станало известно вече на представляващите „***“ ЕООД и би следвало да се установи дали въобще има някаква жалба, депозирана срещу това Експертно решение на ТЕЛК, защото именно то е послужило за издаване на оспорвания акт.

СЪДЪТ: Видно от справката на НАП, такъв работник в дружеството не съществува, но чл. 50 ал. 3 ГПК е категоричен.

 АДВ. В. – Има водени дела с „***“ ЕООД,  да се изиска справка РС-ТЕРВЕЛ, това са делата:  АНД 38 и 39 от 2019 г., има жалби във връзка с документи, свързани с обжалване на „***“ ЕООД, какво са обжалвали, не съм била страна и не мога да кажа. Аз бях случайно в този съд. Така че алтернативно мога да представя решение по тези две дела и дали имат връзка с получаване на телковото решение.

АДВ. С. – Аз мога да поясня, това б*** шест дела, но са неотносими към настоящия спор. Във връзка с нарушенията, регистрирани от ИТ, като някои от тях б*** потвърдени, някои б*** отменени. Нищо не е свързано с конкретния човек.

СЪДЪТ, с  оглед направеното искане от процесуалния представител на заинтересованите страни да бъде разпитан Кметският наместник на с. Зърнево и съответно лицето ***във връзка с връчването на решението на ТЕЛК от 24.02.20 г. и като съобрази разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК, счита, че не следва да уважи искането, тъй като по делото са налице официални писмени документи, от които е видно, че лицето ***не е работило на трудов договор в дружеството - жалбоподател, каквото е изискването на чл. 50, ал. 3 ГПК, за да е налице надлежно връчване. Всички останали обстоятелства относно това, кой с какво мислене е бил относно функциите на конкретното лице и дали то е имало някакви граждански отношения с дружеството – жалбоподател са ирелавантни за спора, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на двамата свидетели, а именно: кметския наместник на с.Зърнево и ***.

АДВ. В. – Колегата каза, че са 6 дела, по едното от тях случайно открих едно решение и представям решението на съда, което  касае злополуката на общия наследодател. Това, което казахте, не е така.

 АДВ. С. – Те са във връзка със злополуката, но не с конкретния ***. Това е във връзка с нарушения на дружеството по повод злополуката.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля А.Н.З., на който се напомни отговорността по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ – А.Н.З. - лична карта ***, ЕГН **********, 31 г., женен, неосъждан, не работя, в момента безработен. Преди време е работил в „***“ ЕООД. Няма родствена връзка със страните по делото.

ОБЕЩАВАМ ДА ГОВОРЯ ИСТИНАТА.

АДВ. С.Спомняте ли си, докато работихте за „***“ ЕООД, за трудовата злополука с Ваш колега М.О., разкажете каквото си спомняте.

СВИДЕТЕЛЯТНа 24.07.18 г., както винаги разпределяхме, кой какво ще работи. На тях им беше възложено да сортират бали, това са М., Я. и Б.. Аз им възложих тази задача, тогава бях агроном във фирмата. М. трябваше да реже балите. Останалите да сортират изгнилата част, горната, която може да се ползва. Балите б*** големи, квадратни. От големите балопреси, които правят около два метра на един метър, като размери. Б*** подредени на четири реда една до друга. Трябваше да се режат сезалите и да се отделят по малко, да се сортират. Обясних как трябва, всяка сутрин се правеше инструктаж и се обяснява, кое, как, по - удобно и лесно за тях. Трябваше от горе надолу, защото логично отдолу нагоре има опасност да паднат. Разпределих задачите и си тръгнах по другите задачи. За злополуката разбрах към края на деня. М.О. не е страдал от умствено заболяване. Разбираше, като му се говори.

Сутринта направих инструктаж устно. При мен е устно. Аз няма как на полето… Аз ги оставих на мястото, където трябваше да работят.

АДВ. В. – Предните му показания пред друг съдебен състав от протокол са…

АДВ. С. – Моля да имате предвид, че е минало 2 г. и половина и лицата са разпитвани три пъти, два пъти по досъдебно производство и 1 път пред Вас. Когато са били пресни спомените, са дали показания.

СВИДЕТЕЛЯТ – Те си идват сами на работа. Аз ги оставих работниците в сайванта, където се правят пилетите, където б*** наредени балите. Наредих на всеки един от тях какво да изпълнява. М. беше назначен за „сортировач“ на плодове. Известно време М. беше в болнични преди случката. Преди случката, известно време беше в болнични, но не си спомням точно кога. Беше в болнични, доколкото си спомням, имаше спукване на ребра. Но, не зная къде го е получил това. Не зная кога са започнали да работят, оставих ги да си работят и си тръгнах по другите задачи. Ножът мисля, че беше негов, с който режеше. Сезалът е на шест места. Другите му колеги трябваше да ги отделят. Шефката ми, бившата, се казва Н.. Тя не беше във фабриката, когато стана този инцидент. Тя е в чужбина по принцип. Там си живее. На мен болничен не ми е носил. Има си администрация за тази работа. Нямам спомен да е леел бетон. Не мога да кажа, аз докато съм бил там, не се е занимавал с друга строителна дейност. За инструктажа, за подписването в дневника на фирмата, отговарят хората, които са в офиса в Добрич, в офиса в с. Зърнево. Когато се налага, се обаждаха за подписване на инструктажа или ги карахме сутрин на идване или вечер на прибиране. Може и да съм му давал друга работа, но нямам спомен сега. Откакто почнах във фирмата, познавам М., нямаше и година. Не е имало мои разпореждания да не ги изпълни. Не зная за други инциденти, докато съм бил там. След като стана инцидентът, предполагам, че беше изведен пострадалият с някой служебен автомобил. Не съм бил там. След злополуката другите работници ми казаха, обясниха ми, как се е случило, че се е свлякла една от горните бали и паднала върху него. Това е, което те са ми казали. Бил е рязал от долните, а трябваше да реже отгоре надолу. Това е. Не съм бил там.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Б.Ю.М., на който се напомни отговорността по чл. 290 от НК

СВИДЕТЕЛЯТ Б.Ю.М. - лична карта ***, ЕГН **********, женен, неосъждан, основно образование. Работих заедно с пострадалото лице. Работя в „***“ ЕООД като общ работник.

ОБЕЩАВАМ ДА ГОВОРЯ ИСТИНАТА.

АДВ. С. – Спомняте ли си да е станала трудова злополука с Вашия колега М.О., кога стана и да разкажете.

СВИДЕТЕЛЯТ – На 24.07.18 г. стана злополуката. Отидохме да чистим балите. А. ни даде работа.  Възложи ни да ходим да чистим балите, изгнилото да се отделя, чистото се отделя за животните. Каза ни да се пазим. Направи ни инструктажа.

Показа ни бригадирът как  да режем отгоре надолу. А. тръгна и почнахме да чистим. Той (М.) почна отдолу нагоре да реже балите. Балите б*** наредени на четири реда и почнахме да отделяме изгнилото и здравото. Внезапно падна бала, горната. Аз хвръкнах настрани. М. остана под балата. После го закарахме в Бърза помощ.

Предупредихме го да реже отгоре надолу, той тръгна да реже отдолу нагоре. Той ни каза, „гледай си работа“, „аз, както си искам, така ще си режа балите“. Не е страдал от умствено заболяване. Разбираше, като му се говори. Не ни послуша, каза „гледайте си работата“, „ аз, както си искам, така ще си режа балите“ и ние го оставихме така. И после тръгнахме да изчистим балите и внезапно падна балата. Аз хвръкнах настрани и той остана под балата.

Сега сме общи работници, където ни изпратят, там отиваме. Същият ден М., аз и Я. трябваше да изчистим балите. М. си беше „сортировач“. Аз всеки ден не съм при М., аз съм на друга работа, където ме изпратят. За първи път рязахме бали с него. Той ряза до третата бала и стана внезапно. Никой не е искал да стане. А хвръкнах и той остана под балата. Няколко бали наряза и след това се случи.

След 8.00 часа сутринта започнахме работа. Направо ни казаха да отиваме долу, на долната база му викаме, почнахме да чистим балите. Не мога да кажа точно час на инцидента. След обяд беше инцидентът. Не мога да се сетя – 14.30 или 15 часа. Балите са наредени по четири реда, не съм броил балите колко са хоризонтални и вертикални. Отдолу  нагоре ряза три бали. Изчисти първи ред и минаваш на другия ред. Аз не броя балите на М., които е рязал. Не зная колко бали б***. Цял ден режи отдолу нагоре. Ние не сме рязали. М. режеше балите.  Не съм ги броил балите.  Има хоризонтален и вертикален ред. Във вертикален ред три бали отряза. В хоризонтален ред не мога да кажа колко са прибрани и нарязани.

А. ни каза как да режем и каза да внимава, да реже от горе надолу. М. работеше във фирмата като „сортировач“. Аз съм общ работник. Различни длъжности сме. Изкара от торбата си нож за рязане на хляб. Всеки ден не е бил на балите. Но същия ден бяхме на балите. Берем череши, сливи. Пострадалият не е бил болен преди това. М. не е споделял за заболяване. Той беше на 60 години. Може да се е оплаквал, но нищо не ни е казвал. С нас е ходил да лее бетон. Беше в болнични М.. След тези болнични той продължи да работи във фирмата, но не лееше бетон. Ходихме да берем череши. Преди този инцидент той си работи, каквото му кажат. При нас  береше череши, сливи, кайсии. Бетон понякога се лее при нас. При инцидента аз му помогнах да излезе от под балата. Можеше да говори М., когато му помогнах. Вдигнах балата и аз хвръкнах настрани и станах и Я. ми каза, че е под балата и вдигнах балата и той стоеше там „Бог да го прости“  човека и от балата го изкарахме  и го закарахме в Тервел. Закараха го с кола. Обаждане на 112 нямаше, но го закараха с кола в Бърза помощ. Вече от Тервел до Добрич с линейка го закараха.

АДВ. С. – Нямам въпроси.

ЮРИСК. Ц. – Нямам въпроси.

АДВ. В. – Нямам въпроси.

СЪДЪТ освобождава свидетеля.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Я.Е.М., на който се напомни отговорността по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ Я.Е.М. - лична карта ***, ЕГН **********, 60 г., женен, неосъждан, основно образование. Сега съм безработен. Сега съм на борсата. Преди работих в „***“ ЕООД като общ работник.

ОБЕЩАВАМ ДА ГОВОРЯ ИСТИНАТА.

АДВ. С. – Докато работихте за „***“ ЕООД, спомняте ли си да е станала злополука с М.. Кога и къде.

СВИДЕТЕЛЯТ –  А. е брегадир. Дойдохме на работа и на тримата ни казаха какво да правим, да чистим. Разпределиха ни работата. Сутринта ни разпределиха работата, да чистим люцерните - бали, отделно мухлясалите на  една страна, чистите на друга страна. Почнахме да чистим балите. М. почна да реже с нож балите. Балите б*** наредени на четири реда. М. почна да реже балите от горе надолу. Ние му казахме „М. така не се реже, отгоре надолу трябва“. Той каза, „аз, както си искам, така ще режа“. После долната бала се разчекна и падна горната бала и го удари. Б. хвръкна и М. остана под балата. Изкарахме М. от балата и го закарахме в Тервел в „Бърза помощ“. Задачата ни я разпредели А. сутринта. Днес каза, че ще чистим балите, люцерната. Чистите на една страна, а мухлясалите на друга страна. Каза ни как - отгоре надолу. А М. не слушаше и режеше отдолу нагоре. М. режеше балите отдолу нагоре, а трябваше отгоре надолу. Предупредих го, че е опасно. А той каза, „аз, както си искам, така ще режа“. За умствено заболяване не зная да е имал.

Друг път се е налагало също и където ни изпратят, каквото ни кажат, това правим. Балите са със сезал, на шест места трябва да се реже. На шест реда б*** вързани балите. М. има нож и каза, аз ще режа и му викам, тогава режи. Ние тримата бяхме. Не помня колко бали ряза. Не мога да кажа. Не съм броил. Всичките по този начин ги наряза.

Работа започнахме към 7.30 ч-8.00 часа. Балите ги рязахме до обяд или след обяд, докато стана случаят. После спряхме. Ряза балите М. до обяд или до след обяд, докато стана този инцидент. До инцидента М. режеше бали и след това при нас идваше да помага. Тримата бяхме. Нямаше друга бала да е падала, но ето че стана, как стана. Четири реда б***, 1.80 м. високо – два метра имаше, 80 см. широка балата.  Целият ден М. режеше и чистеше с нас. Той се качваше на едната бала, за да стигне до най-високата. Преди инцидента с М.  леехме бетон, беряхме сливи, заедно бяхме. Бригадирът ни казваше какво да правим. Преди инцидента за болничен не зная. Не зная за други заболявания на М.. Ние бяхме тримата, други не е имало. Палетната машина беше спряна в цеха. Викахме за помощ. Дойде един, но не мога да кажа кой. На шефката не зная някой да се е обаждал. Нищо не зная. Колегите се обадиха. С кола на фирмата отидоха до Тервел – Бърза помощ.

АДВ. В. -  Вместо свидетеля М.С., моля да допуснете в качеството на свидетел ***М. .

АДВ. С. - Не се противопоставям.  

ЮРИСК. Ц. – Не се противопоставям

СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане от страна на адв. В., че не водят свидетеля М.С. и вместо него да бъде допуснат до разпит свидетелят ***М.

О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА като свидетел М.С. и ДОПУСКА в качеството на свидетел ***М..

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Бахтишен Б.О., на която се напомни отговорността по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ - БАХТИШЕН Б.О. - лична карта №  ***, ЕГН **********, омъжена, неосъждана, балдъза съм. М. ми е свако.

ОБЕЩАВАМ ДА ГОВОРЯ ИСТИНАТА.

АДВ. В. – Как разбра за инцидента с М..

СВИДЕТЕЛЯТ – Сестра ми се обади по телефона и тогава разбрах. Сестра ми е С. и е жена  на пострадалия.  Каза ми, че е паднала бала върху него и само това. Ходихме си често на гости. Не зная да е имал заболявания съпругът ѝ. Не зная нищо за белите му дробове да му се е случвало. Имаха си животни – овце, два броя, в техния двор. Ходеше си редовно на работа. Не се е оплаквала сестра ми за физически, емоционални проблеми за него. Тя, като се обади, ми каза, че са го закарали в болницата с някаква кола, частна кола. Каза ми, че бала е паднала върху него. Не зная дали е давал пари работодателят му, за да се лекува. След 16 дни почина. Ходих в болницата да го видим, не ни пуснаха вътре. Не можах да го видя тогава.

АДВ. С. – Нямам въпроси.

ЮРИСК. Ц. – Нямам въпроси.

АДВ. В. – Нямам въпроси.

СЪДЪТ освобождава свидетеля.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Селиме М.О., на която се напомни отговорността по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ СЕЛИМЕ М.О. – лична карта ***, ЕГН **********, 57 г.омъжена, неосъждана.

ОБЕЩАВАМ ДА ГОВОРЯ ИСТИНАТА.

СВИДЕТЕЛЯТ - Той ми е девер. От 1999 г. го познавам. Той е женен за С.. Аз съм омъжена за брата на М.. Живея в с. Зърнево. Зная за инцидента от сина ми, че има злополука. Ходих при него, два пъти, влязох в болницата в интензивно отделение. Успях да го видя.  Първият път влязах само и беше  на машини, говореше, но не ме позна. Втория път, като влязох, беше целият посинял, гръдният му кош беше надут, син и с апарати беше. Първия път, като влязох, поиска вода, но не му даваха вода. На мен М. ми викаше „ти коя си“. И му казах, че съм му буля. И втория път не можах да говоря.

В „***“ М. работи от доста години на този обект. Не познавах Н.. От 7-8 години работи там. Не е имало случай да се разболее. Веднъж отиде в болницата, имаше разширени вени, това зная за него. Никога не е оставал без работа. И съботните дни работи. Викахме му да отидем на пикник, а той викаше не мога, защото бил на работа и гледаше да изкарва пари.  Не зная на каква длъжност е бил във фирмата. Нямаше длъжност. Питах го  къде си, казваше - отивам да хвърлям бетон, къде си - ще събирам сливи, къде си - ще метем площада, ей такива работи. Бил е като общ работник. Не е бил сприхав, никога не съм чувала от него да се оплаква. Добър работник е бил. Синът ми каза, като се обади на баща си, „татко веднага тръгвай, чичо прекара инцидент“. Какъв инцидент го попитал – бил на площада, на сламата, някаква бала е паднала върху него. С частен автомобил са го закарали в болницата. С някакъв Яза, чух, че с него го закарали в болница. И после с линейка във Варна са го закарали. ***не го познавам. Кметският наместник на с.Зърнево не зная как се казва. Във фирмата по думите на сина ми работели 4-5 човека, с М. са работили заедно. Никой не може да каже ясно, казаха някои режели някакви въжета на бали. Уж седнали на почивка. Никой не може по-ясно да каже нищо за това. Това се е случило на обекта, на площада, където са сламите, преди години където са… Отделяли са сламата. Семейството на М. е посещавано от един млад човек в болницата, заедно бил с тях, когато са го носили в болницата. Управителя Н. не съм я виждала, но съм  чувала за нея.

АДВ. С. – Нямам въпроси.

ЮРИСК. Ц. – Нямам въпроси.

АДВ. В. – Нямам въпроси.

СЪДЪТ освобождава свидетеля.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля ***М., на който се напомни отговорността по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ – ***М. – лична карта *** ЕГН **********, 60 г. женен, неосъждан.Строителен работник съм на друго място, не в „***“ ЕООД. Семейни приятели сме с М..

ОБЕЩАВАМ ДА ГОВОРЯ ИСТИНАТА.

СВИДЕТЕЛЯТ – Разбрах за инцидент същия ден, когато е станало. Обадили са се по телефона на моята жена. Разбрах за инцидента от жена си. После ходихме в с. Зърнево, разбрахме, че е паднала бала върху М.. Ходих в болницата два пъти. Не ни пуснаха вътре да го видим. Преди инцидента беше здрав М. и психически беше добре. Работеше в „***“ над 10 години, не е бил сприхав. Работеше във фирмата и в дома си. Той самият не знаеше във  фирмата на каква работа ще работи. Работи на полето, работи като строител към тази фирма. Трябвало да си уплътнява работно време, някой път ходели до овощната градина и оттам при животните. Правели са кофражи на кравефермата. Не е боледувал от нещо. Във връзка с инцидента се носеха различни версии. За инцидента, че била паднала балата върху него. Нищо друго не съм чувал. Само това. Кметският наместник не зная кой е.

АДВ. С. – Нямам въпроси.

ЮРИСК. Ц. – Нямам въпроси.

АДВ. В. – Нямам въпроси.

СЪДЪТ освобождава свидетеля.

АДВ. С. - Нямаме подадена жалба срещу Решението на ТЕЛК. Представям списък на разноските. Нямам искания.

АДВ. В.  - Представям списък на разноските. Нямам искания.

ЮРИСК. Ц. – Нямам искания.

СЪДЪТ ПРИЛАГА списък на разноските на жалбоподателя и заинтересованата страна.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. С. – Моля да отмените обжалваното решение на Директора на ТП НА НОИ Добрич, да отмените разпореждането за признаване злополуката за трудова и да ни присъдите по делото разноски. Два основни аргумента за това са: Първият, установи се от доказателствата, че е допуснато съществено нарушение на административните правила при издаването на Решението на ТЕЛК, именно то не е връчено редовно на „***“ ЕООД и съответно ние не сме имали възможност да се защитим, не може да се приеме редовно връчване и прилагането му по делото, доколкото на нас изрично не ни е връчено. Към настоящия момент не тече срок за подаване на жалба. Независимо, че е приложено решение, в което е отбелязано, че е влязъл в сила, то не съответства на фактическото положение. Вторият основен аргумент е нормата на чл. 55, ал. 3 от КСО. Тя гласи следното: “не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си“. Доколкото в КСО не е дадено легално определение на това понятие, в правната доктрина се ползва определението от наказателното право. Там понятието умисъл се определя като форма на осъзнатата вина. За да е налице умисъл, деецът трябва да съзнава характера на извършеното деяние, да предвижда неговите последици и да иска или да допуска настъпването им, т.е. в понятието ми се съдържат два основни момента: интелектуален и волеви. Първият момент, интелектуален, се състои в това лицето да разбира свойството и значението на постъпките си, т.е. техния характер и техните последици. Вторият волеви момент е този или да е искал настъпването на последиците, когато има пряк умисъл или да е допускал, и съответно да се примирявал с тях, да се е отнасял безралично към тях, стига да постигне своята цел. Сега пряк умисъл по делото няма, не се доказа такова нещо. Според мен се събраха безспорни доказателства, за това, че е имало косвен умисъл. А именно М.О. се е отнасял безразлично към последиците, към това най-горната бала да падне върху него. Събраха се доказателства, че е проведен инструктаж от агронома А.З., който изрично е казал „балите да се режат, отгоре надолу“, за да не падне най-горната бала. Въпреки това М.О. е избрал да реже балите отдолу нагоре, създавайки опасност за себе си и за своите колеги. В хода на своята работа той е бил предупреден от своите колеги няколкократно за това да реже балите отгоре надолу. Той се е възпротивил и дори отговорил с думите “гледай си работата, аз, както си искам, така ще режа балите“. Именно в това, тези негови думи отразяват неговото безразличие към възможните последици. Ето защо считам, че М.О. е действал при условията на евентуален умисъл. В този смисъл, моля за Вашия съдебен акт.

               ЮРИСК. Ц. – Моля да оставите жалбата без уважение. Да потвърдите Решението на Директора на ТП на НОИ-ДОБРИЧ, като законосъобразно. Аз считам, че от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че е изпълнена разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО и злополуката, която се е случила с М.О., следва да бъде квалифицирана като трудова злополука. Считам, че не са налице в хода на административното производство сочените процесуални нарушения. Моля да ми предоставите възможност за писмена защита в определен от Вас срок. Моля да ни присъдите възнаграждение за юрисконсулт.

               АДВ. В. – Първо правя възражение  по отношение на адвокатския хонорар, вписан в списъка за разноските, което считам, че е над допустимото в Наредбата за адвокатските възнаграждения.

               По същество: Имаме трудов договор с пострадалия, който е действал, видите ли безразсъдно, рязал не знам какво, имало умисъл. Имаме трудов договор, имаме КТ. На каква длъжност е назначен пострадалият, „сортировач“ или нещо друго. В хода на делото стана ясно, че този общ работник е ползван „момче за всичко“. Днес за сливите, утре лее бетон, третия ден реже сезал на бали. Питам аз, имаме човек агроном, който е казал сутринта какво трябва да се върши. Същият казва, че той не води книгата, която би следвало да се вписва сутринта, кой какви указания е получил. Тя била в деловодството. Тази книга, по отношение на безопасност на труда, би следвало тези работници, като се инструктират – от началник или който да е, да се подпишат. Отделно считам, че жалбата е изцяло неоснователна на основанията, които сме вписали в нашия отговор и на базата на събраните писмени и гласни доказателства. Основният въпрос, който седи пред Вас, е относно получаването на определен документ. В хода на делото стана ясно, че този документ не е обжалван. Дружеството – жалбоподател знае за него, незнайно как, но знае за него. Но, то няма такъв служител, а кметският наместник, изготвил справката, посочва, че този служител е отговарял в дружеството за ренти. Тук има един основен въпрос, кой е уведомил болница за пострадалия. Забележете, с транспорт на фирмата е превозвано едно лице в много тежко физическо увредено състояние. Не е извикан специализиран автомобил на „Бърза помощ“, не е уведомен 112, интересно защо. Факт е обаче, че тук се цели прикриване на трудова злополука. И неслучайно, единият свидетел каза, че имаше едно момче заедно с тях, там в болница, което ние възприехме, къде е станал този инцидент, в дома на пострадалия или на работното му място, където е бил инструктиран към него момент от гл. агроном. Факт е, че това  е  станало на работното място. Дали са получили документа, че е трудова злополука или не, нас не ни касае. Свидетелите по делото безспорно и категорично доказаха, че това, което е станало с пострадалия, е било на работното му място. Факт, че това се е случило няколко часа, след като са започнали своя трудов процес, т.е пострадалият през цялото време, сутринта от 7.30 часа до момента, в който пада тази бала, е рязал балите. Дали отгоре надолу, дали отдолу нагоре, няма значение. Фактът, че той е работил по-голямата част от работния си ден там и той е осъществявал преките си задължения, които са му били вменени. Факт е обаче, че е станал инцидент, където той е работил. Така че считам, че жалбата на „***“ ЕООД против Решение № 23/28.04.20 г. на Директора на ТП на НОИ ДОБРИЧ е неправилна, необоснована и като такава, на база събраните писмени и гласни доказателства, следва да бъде отхвърлена. Моля да ми дадете възможност за подробни писмени бележки по същество.

              АДВ. С. – Аз също моля за писмени бележки.

              СЪДЪТ, след направените искания от страна на процесуалните представители на страните и на осн. чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,

              О П Р ЕД Е Л И:

              ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на жалбоподателя в 5-дневен срок от днес за представяне на писмени бележки с екземпляр за ответника и заинтересованата страна. Съответветно дава 10- дневен срок за ответника и заинтересованата страна за представяне на писмени бележки, считано от днес.  

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в законния срок.

              ЗАСЕДАНИЕТО приключи в  11.52  часа.                        

               ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на  26.10.2020 година.

 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              СЕКРЕТАР: